Начало На бюрото

Два ръкописа - Енинският апостол и Аргировият триод бяха изложени в сградата на библиотеката в продължение на два часа по повод 1170 години от създаването на българската азбука и славянската книжовност

В България няма запазен нито един глаголически ръкопис. За съжаление, тези, които изобщо са оцелели, се намират в чужди хранилища на най-различни места по света. Но при нас, слава Богу, са останали тези два ръкописа - Енинският апостол и Аргировият триод. Това каза проф. Елисавета Мусакова от Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ (НБКМ) по повод експонирането на двата документа днес.

„Това са два ръкописа, в които има малки останки от глаголическата писменост, която, както ние всички знаем, се смята за уникално творение на Константин Философ или свети Кирил“, посочи проф. Мусакова. Енинският апостол и Аргировият триод бяха изложени в сградата на библиотеката в продължение на два часа по повод 1170 години от създаването на българската азбука и славянската книжовност. „Всъщност, има голям спор по отношение на това в коя година се смята, че е създадена първата славянска азбука. Според византийското летоизчисление тази година е 1170 години от създаването на славянската азбука. Но според александрийското, което също се използва в Средновековието, годината е друга“, каза проф. Мусакова.

Тя разказа, че в Енинския апостол има съчетание от кирилско писмо и елементи на глаголица. Според нея това подсказва за вероятна хипотеза, че този кирилски ръкопис е правен по глагорически образец. „Другият ръкопис, Аргировият триод, в него просто две думи са написани на глаголица. И това е една следа, че това е също ръкопис, зад който стои някакъв предшественик или писан на глаголица, или по-ранен кирилски ръкопис, в който вече е имало и глаголически останки“, каза тя.

„Що се отнася до други възможни интересни обекти от такава гледна точка, това са един фрагмент, който се пази в научния архив на БАН, и небезизвестния псалтир на цар Иван Александър, който също се пази в научния архив на БАН и в който част от номерата на псалмите са написани на глаголица. Говорим за 1337 г. Тоест, до 14 век със сигурност глаголицата е била позната. В някои ръкописи, например, знам един такъв в Зографския манастир и на други места, където глаголицата даже е била използвана малко като тайнопис. В смисъл, била е позната вече вероятно само на малко хора, избрани, така да се каже. Или просто е използвана като декоративен вид писмо, което се различава от кирилицата“, разказа още проф. Мусакова.

Тя обясни, че и двата ръкописа са писани на пергамент, който реагира много бързо на промените в температурата и влажността. 

Енинският апостол е случайно открит към края на 60-те години, отбеляза проф. Мусакова. „При ремонта на църквата „Света Петка“ в село Енина, което е близо до Казанлък, по чиста случайност между строителните боклуци откриват нещо, което изглежда малко по-особено и в един момент се разбира, че това са кожени листове. Сега, там има, разбира се, както за всяко нещо, най-разнообразни версии кой е намерил ръкописа – една жена, един работник, пък този работник в този ден не бил пиян, затова могъл да види каквото видял и т.н. Легенди и митове има колкото искате. Съвсем точна история очевидно няма, но е ясно, че при ремонта на църквата това нещо е било намерено. И тъй като има практика през Средновековието да се крият ръкописи, за да се спасят от най-различни бедствия, една от версиите, също така, казва, че остатъкът от Енинския апостол е бил под керемидите на покрива“, разказа тя. По думите Аргировия триод е донесен от бившия тогава директор на университетската библиотека Стоян Аргиров. От неговото име, всъщност, идва и наименованието на фрагмента, обясни проф. Мусакова.

В рамките на днешния ден в Националната библиотека бе проведено и първото ателие „Аз пиша на глаголица“ от планираните четири през годината. Целта на ателието е да научим децата поне да си пишат името на глаголица, като днес ще им покажа и глаголицата, и кирилицата, каза д-р Ивета Рашева от НБКМ, която води събитието. „Ще сравнят буквените стойности и ще видят цифрените стойности, защото глаголицата има цифрени стойности. Ще могат да пресметнат нещо, ще могат да начертаят, защото която и графема да вземем от глаголицата е чертеж“, посочи тя.

Д-р Рашева разказа, че глаголицата има 44 графеми и всяка една от тях е съчетание от три знака - кръст, триъгълник и кръг. „Това са свещените знаци. Кръста няма защо да го обсъждаме. Кръгът е универсумът, а триъгълникът е Светата Троица. Всъщност, двамата братя си служат с тези свещени знаци, да ги наречем, защото тази азбука после трябва да бъде приета и благословена от папата“, отбеляза водещата на ателието „Аз пиша на глаголица“.

По думите в глаголицата има само големи букви и няма малки, като не се оставя никакво разстояние между тях. „Те се изписват трудно. И въпреки всичко, това е глаголицата, която е занесена във Великоморавия и която после е пренесена тук от учениците на Кирил и Методий, приета от Борис Михаил и всичко останало, което знаем. Нека само да напомним, че кирилицата, която се ражда в края на IX век в България, на българска територия, е с вероятен автор Климент Охридски. И той я кръщава в памет на Константин Кирил Философ - кирилица. Всъщност, първичната азбука, която отразява славянския говор, е глаголицата. „Глаголати“ означава „говоря“ на старобългарски. „Глагол“ означава „дума“, а сега означава „действие“, вече в нашите дни“, разказа Ивета Рашева. Допълни, че има период, в който двете азбуки съществуват заедно, и постепенно се преминава само на кирилица.

Пълния архив е на разположение на абонатите на Literans Плюс с всички предимства на цифровият достъп.

На бюрото

Четящото семейство създава около себе си една друга аура, едно друго пространство. Това е пространство на споделяне – нещо, което на всички нас като човеци много ни липсва напоследък. Това каза вицепрезидентът Илияна Йотова по време на церемонията по връ ...

Валери Генков

На бюрото

Регионалната библиотека „Пенчо Славейков“ във Варна отбелязва с изложба „Моето семейство и други животни“ 100-годишнината от рождението на Джералд Даръл. Показани са всички негови издания от фонда на институцията, които са около 20, как ...

Ангелина Липчева

Добрина Маркова

На бюрото

Читателите на годината в Регионална библиотека „Михалаки Георгиев“ са най-активните и лоялните, които показват постоянство и ангажираност към четенето през цялата година, каза главният библиотекар Лидия Векова. „Читател на годината“ е Ю ...

Валери Генков

Експресивно

Община Русе набира предложения за Националната литературна награда "Елиас Канети" за 2025 година. Това съобщиха от местната управа.  Творбите трябва да са публикувани за първи път в България в периода от 1 юни 2023 г. до 31 май тази година, когато е и кр ...

Валери Генков

Златното мастило

В Кюстендил стартира инициативата „Книжно предизвикателство“, съобщават организаторите от Регионална библиотека „Емануил Попдимитров“. Инициативата цели да предизвика любов към четенето и да обедини семействата около магията на книгите. ...

Валери Генков

На бюрото

Ангелина Липчева

Експресивно

Добрина Маркова

За първи път дезинформацията се осъзнава като значим проблем в обществото. Това каза създателката на платформата „Как се пише“ д-р Павлина Върбанова по повод четвъртото издание на кампанията за думи на годината. Предложения за думите на 2024 г. се приемаха до края на миналата седмица. От най-често споменаваните 30, жури излъчи 10 – „безводие“, „Гунди“, &b ...

Експресивно

Добрина Маркова